404(ڷϲ鿴Ϣ)

վ һ>>
Издателство Дамян Яков
БългарскиEnglish
Разширено търсене
Търси
В цъфналата ръж Автор: Робърт Бърнс Обича ме, не ме обича Автор: Дамян Дамянов В нощите лунни Автор: Сергей Есенин Рубайят Автор: Омар Хайям Любовни тайни Автор: Сборник Шедьоврите на световната любовна лирика! Сонети Автор: Уилям Шекспир
damyan yakov начална страница
Нови книгиКнигиАвториАкцентиЗа издателствотоСъбитияОтзивиКнижарнициКонтакти
Начало / Книги
Царството на славяните - Мавро Орбини



Езоп. Лафонтен. Иван Крилов. Стоян Михайловски

Езоп (на гръцки: Αισωπος, Aisopos) е легендарен древногръцки баснописец живял в периода около 620 до 560 пр.н.е.

Езоп бил освободен роб. След като бил пуснат на свобода живял в Лидия, в двореца на цар Крез, на когото спечелил доверието. Езоп е убит от делфийските жреци заради присмиване на боговете.

По-късно името на Езоп станало символ. Неговите произведения се предавали от уста на уста, а през 3в. пр.н.е. били записани от Деметрий Фалерски.

Басните на Езоп са преведени (често преработени) на много езици по света, в това число от прочутите баснописци Лафонтен и Иван Андреевич Крилов.

 

Жан дьо Лафонтен (на френски: Jean de La Fontaine) е един от най-големите баснописци в световната литература. Роден е през 1621 г. в областта Шампан във Франция.

През периода 1665-1685 г. излизат няколко тома от неговите "Приказки". Сюжетите в повечето случаи не са оригинални, а заети от други автори. Лафонтен им дава оригинална поетична обработка и идейно-естетически смисъл, в който се оглежда неговата съвременност. Той се придържа към националните традиции и ги изразява лаконично, сатирично, с иронично-шеговита изобличителност. Затова духовенството забранява да бъдат отпечатани приказките на Лафонтен във Франция. Те са отпечатани в Холандия. Своето истинско призвание Лафонтен намира като баснописец. Чрез басните той разкрива порочните нрави на своята съвременност: лицемерието, ласкателството, егоизма, тъпотата, разврата, страхливостта, гордостта. Неговите басни са събрани в дванадесет книги, писани са в продължение на повече от двадесет години.През 1684 г. става член на Френската академия.

 


Големият руски писател-баснописец Иван Крилов (1769-1844) преживява тежко детство, но достига до върховете на литературния и държавния елит. Той е син на военен и семейството му често се мести в различни гарнизони. Баща му умира рано и на 10-годишна възраст бива принуден да работи като писар в съда. Това му помага отблизо да се сблъска с истинския лик на живота, да опознае в дълбочина човешките нрави - както на обикновения мужик, така и на висшето общество. Живият му интерес към народната душа, към обичаите и традициите, към разговорния език се отразяват благотворно в творчеството на Крилов, особено в басните. Всъщност в началото той започва да пише сатира /дори сам издава сатиричните списания „Поща на духовете" и „Санктпетербургски Меркурий"/, прави опити в драматургията, в поезията, прозата, театралната критика, в публицистиката. Но истинското негово призвание се оказва баснята. Баснята му носи най-голямо признание. През живота си той написва повече от двеста басни, събрани в девет книги, с които заема едно от първите места всред класиците в руската литература. Заедно с Грибоедов и Пушкин той приближава баснята към реалния бит и към простия народен език.

Голям брой от басните на Иван Крилов са преведени на български език от Георги Райчев през 30-те години на XX век. Негови творби е превеждал и Христо Радевски. Новият превод на басните, които предлагаме на българския читател, е дело на Цанко Серафимов. Той е ползвал московското издание от 1905 г., което изцяло повтаря изданието от 1844 г. /т.н. „Басни в IX книгах"/, отпечатано докато Крилов е още жив.

Цанко Серафимов е роден през 1951 г. в гр. Гоце Делчев. Автор е на стихосбирките „Река", „Пътуване към камъка", „Събуждането на тревата", „Дъждът на буквите", „Врата към светлината", „Съдът на мъртвите" /сонети/ и на пиесата „Лето 1014-то". От 1993 г. издава сп.„Македония” - издание за история, политика и култура. Управител е на издателство „Орбел" - София.

 


Стоян Михайловски е потомък на стар възрожденски високо просветен род. Син на Никола Михайловски, племенник на Иларион Макариополски. Учи в Търново (1865-1868), завършва Френския султански лицей „Галата сарай“ в Цариград (1872), където е съученик на Константин Величков. След това е учител в Дойран (1872-1874), а през 1875 заминава за Екс ан Прованс, Франция, където следва право.

След Освобождението (1878) Стоян Михайловски работи като адвокат и съдия. Член е на Свищовския съдебен съвет (1878-1879), главен редактор (1880) на вестник „Народний глас“ в Пловдив, началник на отделение в Министерството на външните работи (1880).

Стоян Михайловски завършва право във Франция през 1883, след което е главен секретар на Министерството на правосъдието (1883-1884), член на Русенския апелативен съд (1887), учител по френски език в Русенската мъжка гимназия (1889).

Той е извънреден преподавател по френски език в Юридическия (1892-1894) и в Историко-филологическия факултет (1897-1899) и доцент по всеобща лититературна история (1895-1899) във Висшето училище (днес Софийски университет „Свети Климент Охридски“). Дописен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките) от 1882, действителен член от 1898.

Стоян Михайловски е председател на Върховния македоно-одрински комитет (1901-1903) и народен представител (1886-1887, 1894–1896, 1903-1908). Заради статията „Потайностите на българския дворец“ (вестник „Ден“, 1904), насочена срещу княз Фердинанд I, е осъден условно. През 1905 се оттегля от активна обществена и редакторска дейност. Сътрудничи на „Църковен вестник“.

Литературната си дейност започва през 1872 в сп. „Читалище“ /Цариград/. Печата и в „Периодическо списание на БКД“, сп. „Мисъл“ и в. „Ден“. Сатирично-публицистичното моралистично творчество на Михайловски е жанрово разнообразно — басни, епиграми, афоризми, пародии, поеми, драми. Неговите басни /„Орел и охлюв“, „Бухал и светулка“, „Секира и търнокоп“/ са класически образци в българската литература, с трайно присъствие в българското национално съзнание. В епиграмите си Ст. Михайловски е пределно афористичен и злободневен. Поезията му, изпълнена с митологични и библейски мотиви, има амбицията да постигне триединство между философия, поезия, политика. Философско-сатиричните му сонети са подчертано космогонични и в същото време — антиномични. Занимават го метафизичните проблеми на битието, противоборството между живот и смърт, добро и зло, Бог и Сатана, свобода и несвобода, аскетичната саможертвеност и властническите инстинкти. Лайтмотив на творчеството му е вечното непостигане на свободата, тържеството на посредствеността и потисничеството. Емблематична за художественото дело на Михайловски „Книга за българския народ“, истинска енциклопедия на злото, чийто сюжет се побира в едно изречение: Заветите на престарелия архивластник към племенника му Галеб, който ще го наследи. Aвтор e и на един от най-светлите химни на българската просвета и култура „Кирил и Методий“ /„Върви, народе, възродени...“/, който заедно с популярното стихотворение „Напред!“ /„Напред, животът е сражение...“/ издава просветителската първооснова на неговия гневен социален критицизъм. Михайловски въвежда източния алегоризъм като форма на социална сатира, възражда и актуализира на българска почва кратките сатирични форми: афоризма, епиграмата, апострофа, сатиричната парабола.

Известен с псевдонимите: Драгостин Истров, Драгостин Истров Муслак, Де Профундис, De Profundis, Викентий Розенберг, Евгений Рязков, Стоян Стрелков.


Най-хубавите басни
Най-хубавите басни
Автор: Езоп. Лафонтен. Иван Крилов. Стоян Михайловски
Страници:  216
Корица: меки
Формат: 215x165мм
Наличност:  На склад
Цена 7.00лв.
Поръчай от store.bg от store.bg

damyan yakov начална страница
Нови книгиКнигиАвториАкцентиЗа издателствотоСъбитияОтзивиКнижарнициКонтакти

Търговски салон на издателство „Дамян Яков“:
гр. София 1528, бул. "Искърско шосе" №19, КНИЖНА БОРСА БОЛИД
e-mail: office@damyanyakov.com; borsa@damyanyakov.com
тел. 0888 671 574

Партньори
store.bg   Хеликон

Berkeley county zdrowia psychicznego http://kupicpigulki.pl/ Grupa ubezpieczeń zdrowotnych cytat