Ангел Каралийчев

Ангел Каралийчев е писател и преводач, изключително популярен с десетките си книги, предназначени за деца. Автор е на над сто заглавия, достигнали общо над 2 000 000 тираж. Превеждан е на 50 езика. Той е първият български писател, получил най-високото международно отличие за литература – грамота на името на Ханс Кристиан Андерсен. Сред най-популярните му творби са “Ането”, “Тошко Африкански” и “Майчина сълза”. Той е най-известният разказвач на български народни приказки.

Ангел Каралийчев е роден на 21 август 1902 г. в Стражица. Учи в родния си град и във Велико  Търново. През 1928 г. завършва дипломация в Свободния университет в София. От 1932 г. в продължение на дванадесет години е  редактор във вестник „Кооперативна просвета”. Малко след постъпването си във вестника той отпечатва „Златното момиче”, „Месечината и дяволът” и „Пророческият сън”. Несъмнено обаче най-известните му книги от този период  са „Ането” и „Тошко Африкански”. В края на 30-те и началото на 40-те писателят на миналия век публикува и три книги за възрастни: „Вихрушка”, „Земята на българите” и „Птичка от глина”. През 1947 г. авторът постъпва в издателство „Народна младеж”. На следващата година  събира и интерпретира българския приказен фолклор в сборника „Български народни приказки”. През 1955 г. издава „Приказен свят”, събрала едни от най-харесваните детски приказки.  От 1952 г. Каралийчев е на работа в издателство „Български писател”, като през първите две години сътрудничи и на  „Литературен фронт”. Сред най-мащабните му проекти от този период са петтомното издание на „Приказки на славянските народи”  и „Народни приказки от различни страни”. Ангел Каралийчев умира на 14 декември 1972 г. в София.