Добри Войников е български възрожденски учител, драматург, общественик и журналист, музикален и театрален деец, основоположник на българския театър, пръв български режисьор, един от учредителите на Българското книжовно дружество.

Добри Войников е роден на 22 ноември 1833 г. в Шумен в семейството на поп Васил Войников. Първоначално учи в родния си град при Сава Филаретов, Иван Богоров и Сава Доброплодни. Завършва френския колеж в Цариград (1856—1858). През целия си живот е учител – отначало в Шумен (1858—1864), където започва обществено-политическата си дейност като организатор на т.нар. „млади“ в черковната борба и като читалищен деец. Принуден да емигрира в Румъния, учителства в Браила и в Гюргево.

През зимата на 1865 г. Войников организира в Браила българска любителска театрална трупа, която ръководи до 1870 г. За пръв път в историята на българския театър привлича жени-актриси. От 1870 до 1876 г. продължава театралната си дейност в Букурещ, Гюргево и Шумен. По време на Руско-турската освободителна война става управител на сиропиталище в Търново, където умира от тиф.

 

Васил Друмев, приел монашеското име Климент, е български писател, духовник и политик от Консервативната партия. Той е автор на първата българска повест и първата българска драма с оригинален сюжет. След Освобождението е митрополит на Търновската епархия и на два пъти министър-председател на България.

Васил Друмев е роден около 1840 година в Шумен в семейството на дребен занаятчия. Учи в родния си град от 1847 до 1856 година при известните възрожденски учители Сава Доброплодни и Сава Филаретов. Взема участие в главната роля в побългарената комедия „Михал Мишкоед“ от Доброплодни в първото театрално представление в България. Учителят Доброплодни събужда любов към историята, литературата, театъра и импулсира учениците си за по-високо образование. През 1856 година Васил Друмев става помощник-учител.През 1858 година получава стипендия и заминава за Одеса, където учи в Одеската семинария. През лятото на същата година се запознава с надзирателя в пансиона Георги Раковски, който оказва влияние върху учениците с патриотичните си идеи. През 1860 г. написва повестта „Нещастна фамилия“, първата на български език. Публикува преводи от и през руски език. През 1862 г. участва в създадената от Раковски Първа българска легия в Белград, където се запознава с Васил Левски и Стефан Караджа, но през следващите години променя възгледите си към по-умерено просветителски.

През 1865 година завършва семинарията и постъпва в Духовната академия в Киев, която завършва през 1869 г. През 1869 г. отива в Галац (Румъния), а след това в Браила, където е учител и директор на българското училище до 1873 г. Заедно с Васил Стоянов, Марин Дринов и други през 1869 г. основава Българското книжовно дружество (БКД; днес Българска академия на науките), като става негов действителен член, деловодител и заместник-председател. Той е редактор на периодическо списание на БКД, където публикува статии, критики, научни материали. Обнародва и „Мати Болгария“ и препечатва от вестник „Дунавски лебед“ публикуваното през 1861 г. „Житие и страдания грешнаго Софрония“ с интересен предговор и бележки. Сътрудничи също на вестниците „Съветник“ и „Дунавска зора“. През 1873 г. е ръкоположен в Тулча за йеродякон под името Климент, като от следващата година е епископ Браницки. През 1878 г., след Освобождението, става ректор на Петропавловската семинария край Лясковец и остава на този пост до 1884 година. Климент се включва активно в политическия живот като един от водачите на Консервативната партия. Той оглавява второто правителство на България от декември 1879 г. до април 1880 г. През 1884 г. за кратко управлява Софийската епархия, след което става митрополит на Търновската епархия. През 1885 г. става първият председател на новосъздадения Български червен кръст, като заема поста до 1887 година. През август 1886 г. Климент Търновски е министър-председател в кабинета, съставен след проруския преврат срещу княз Александър I. Заради проруските си възгледи през 1893 г. е заточен в Петропавловския и Гложенския манастир. През 1894 година е освободен и на следващата година участва в делегацията, договорила признаването на княз Фердинанд от Русия.

Климент Търновски умира на 23 юли 1901 година в София.

Showing the single result