Ернст Гомбрих

Ернст Гомбрих е роден на 30 март 1909 година във Виена в заможно еврейско семейство, добре познато в културните среди на града. Първите му публикации са от 1933 г., когато защитава докторска степен по история на изкуството. През 1935 г. емигрира в Лондон и започва работа в библиотеката на Аби Варбург (от 1944 г. – Институт Варбург при Лондонския университет). През Втората световна война служи във BBC като анализатор на предаванията на германските радиостанции. В института Варбург работи до 1976 г., а от 1959 г. е негов директор. Заедно с това е редовен професор по история на изкуството в Лондонския университет и гостуващ професор в много други английски и европейски университети. Близки приятели на Гомбрих по това време са Карл Попър и Фридрих фон Хайек, които също са избягали през 30-те години от нацисткия терор в Австрия.
Научните трудове на Ернст Гомбрих, посветени на историята на изкуството, са преведени на десетки езици, а за цялостното си огромно творчество той е удостояван с много награди и отличия, сред които рицарско звание и Орден на Британската империя, Австрийски кръст за принос към културата, Орден за заслуги на Френската академия на изкуствата, наградите Лудвиг Витгенщайн и Гьоте.
Гомбрих е определян като един от най-влиятелните историци на изкуството във Великобритания и в света.