Автобиография

„… Поради липса на глобус, учителят използваше главата на един наш съученик, Сретен Йовица, който наистина беше толкова едроглав, че представляваше истински подвижен глобус.

– Излез тук, Срето! – започваше урока, в който, да кажем, искаше да ни обясни деня и нощта. – Излез и застани тук, до прозореца, да те огрее слънцето. Глобусът излиза от третия чин и застава до прозореца.

– Ето, виждаш, като обърнеш така дясната си страна към слънцето, тогава цялата тази половина на главата ти е осветена, а лявата не е. Така ли е? Е, сега обърни лявата си страна към слънцето и ето – сега лявата ти страна е осветена, а дясната не е. По същия начин ни обясняваше полюсите върху Сретеновата глава:

– Ето тук, виждаш ли? – и той опираше показалеца си в темето на Сретен. – Тук е Северният леден полюс. Тук е вечна зима, никога нищо не цъфти, всичко е загинало, а и да има нещо, то е хилаво. Впрочем, това са неизследвани пространства…“