Бурни години

Кирил Христов (1875-1944) е несъмнено едно от най-колоритните имена в историята на българската литература. Той е поет, белетрист, драматург, публицист и преводач –  личност с могъщ художествен талант и многостранни интереси, краен индивидуалист. Негова слабост и едновременно с това – достойнство – е неспособността му да живее с неопределени чувства към хората и случващото се в обществото. Болезнено емоционален, раним, мнителен и често избухлив, не понасящ фалш и измама, не признаващ компромиси,  готов да оспори авторитети и мнения на високопоставени люде, ако казаното от тях приема за невярно или за полуистина. В предговора към автобиографичния си роман „Ад в рая“ той пише за нормите, които сам си е поставял и които е съблюдавал в работата си: ✔ Да посочвам само безспорно верни и проверими от всекиго факти; ✔ Да бъда безпощадно откровен, като при изповед, дори когато това може да се използва от недобросъвестни хора в моя вреда; ✔ Да не допусна никакви компромиси, никакви съображения, че ще раздразня някой силен на деня или ще огорча някой близък; ✔ Да се огранича с възможно най-голяма естественост и простота в изказването.