Българи от старо време. Хаджи Ничо

Роден в Копривщица през 1834 г. Бащата на Каравелов го записал да учи първо в гръцкото училище в Пловдив, по-късно преместен в българско училище, после в Одрин  и Цариград. През 1859 г. Любен Каравелов става стипендиант на руския търговец Кокарев и се записва в Московския университет. Година по-късно публикува и първите си стихотворения. Започва да сътрудничи на вестници и списания и на техните страници издава „Неда”, „Сирото семейство”, „Българи от старо време” и др. Като кореспондент на руски периодични издания той заминава за Белград, където живеят много българи емигранти. През 1868 г. напуска Белград и се установява в Нови Сад, който тогава е в пределите на Австро-Унгария. Там той научава за убийството на сръбския княз. Каравелов е обвинен, че поддържа близки връзки с противниците на княза и е арестуван. Но по делото не се откриват доказателства за неговата вина и той е освободен. През 1869 г. е поканен от българските емигранти в Букурещ да редактира в. „Отечество”. На 7 ноември 1869 г. публицистът издава първия брой на вестник „Свобода”. На 29 април 1872 г. в дома на Каравелов е открито Учредителното събрание на Българския революционен централен комитет. Председател на събранието става Каравелов, а сред членовете са големите революционери Васил Левски и Панайот Хитов. Скоро започват арести и Каравелов е принуден да напусне Румъния. Завръща се след няколко месеца, но революционната организация вече не съществува. Въпреки това той се залавя с издаването на новия орган на БРЦК – в. „Независимост”, и свиква отново събрание на организацията. През 1875 г. излиза и първият брой на новото му списание за наука и литература – „Знание”. Това е времето, в което двамата доскорошни приятели Ботев и Каравелов тръгват по различни пътища. Ботев осъжда Каравелов, че е загърбил революцията, а Каравелов вече се отнася със съмнение към готовността на българския народ да се пребори за свободата си. Когато започва Априлското въстание, Каравелов става за пореден път най-важната фигура сред българската емиграция. Обикаля румънските градове с българско население и увещава хората да се включат в борбата. Освобождението на България Любен Каравелов посреща като сбъдване на най-светлите си мечти. Започва и списването на нов вестник. Но само година след Освобождението той се разболява и умира в Русе на 21 януари 1879 г. Каравелов е автор на над сто фейлетона. Най-значимите му произведения са повестите „Българи от старо време”, „Маминото детенце” и стихотворението „Хубава си, моя горо”.