Весели разкази

Уилям Сидни Портър е роден в плантация на име Уърт Плейс в Грийнсбъро, Северна Каролина. Уилям бил известен като страстен читател. През 1876 г. той завършва началното училище, ръководено от неговата леля. След това се записва в гимназията Линси Стрийт Хай Скул. През 1879 г. започва да работи като счетоводител в аптеката на чичо си, а през 1881 г. — когато е само на деветнадесет годишна възраст — се дипломира като фармацевт. През 1894 г. Портър започва да издава хумористичния седмичник „Ролинг Стоун“ и работи като касиер в банка в Остин. Обвинен е в злоупотреба с паричните средства на банката и е принуден да напусне. През 1895 г., след като седмичникът му фалира, Уилям се мести в Хюстън и се присъединява към вестник „Хюстън Пост“ като репортер и автор на колонка. През 1897 г. Портър е осъден на 5 години за незаконно присвояване на пари въпреки оспорваните дебати в съда относно фактическата му вина. Така през 1898 г. той е вкаран в затвора Охайо Стейт Пенитеншъри. Три години по-късно е освободен предсрочно за добро поведение. Докато е в затвора Портър започва да пише кратки разкази, за да припечелва пари, необходими за издръжката на дъщеря му Маргарет. През времето, в което е в затвора, той успява да напише поне дванадесет разказа. Когато през 1901 г. го освобождават предсрочно, той решава да промени името си, за да не разберат неговите читатели, че е бил в затвора. Започва да подписва разказите си с литературния псевдоним „О. Хенри“. Последната година от живота на Портър преминава в дълги алкохолни нощи, влошено здравословно състояние и парични проблеми. Умира на 5 юни 1910 г. от цироза на черния дроб. Повечето от разказите на O. Хенри описват неговото собствено време, ранните години на XX век. Много от сюжетите се развиват в град Ню Йорк и най-често разказват за живота на обикновените хора: чиновници, полицаи, келнерки. Характерен за голяма част от историите му е неочакваният край. Приживе Портър издава 10 сборника и над 600 къси разказа. Посмъртно са публикувани още три сборника.