Винаги опрощение

Преди три години Торюн внезапно избяга. Невъобразимо различното й ново битие бе станало непоносимо. Тя изостави странните си нови роднини и възродената обща надежда за живота край суровия фиорд, изплъзна се от плътните сенки на миналото. Намери убежище в горската къща на любимия мъж… Сега Арленд и Крюме вече са комично-истерични бащи на три дечица, Маргидо търси нови пътища към своя бог, дядо й е щастлив далеч от омразния чифлик. А Торюн вече е на 40, без дом, без работа и както се оказва – без любов. И отново е на ръба на нещо дълбоко заключено, което сама не успява да освободи. Как да утоли безкрайната недостатъчност? Накъде да тръгне този път, за да утихне бунтът в душата й? Дали някой ще й подаде ръка с опрощение?