Декамерон

Бокачо се ражда на 16 юни 1313 г. във Флоренция. За ранните му години се знае твърде малко. Не е известно със сигурност дори коя е неговата майка - обедняла френска благородничка или икономката на баща му. Произхожда от заможното търговско-занаятчийско съсловие на Флоренция. През 1330 г. се установява в Неапол, по онова време столица на Неаполитанското кралство и утвърдено средище на активен просветен живот. В пищния двор на крал Робер Анжуйски, където Бокачо се подвизава като млад поет, културата е издигната в култ. Тук Бокачо получава високо класическо образование. Пак в Неапол Бокачо изживява ред съдбоносни любовни връзки като тази с Мария Аквинска - извънбрачната дъщеря на краля. До края на живота му, тя остава дама на сърцето му. Бокачо обезсмъртява любимата си в своето творчество редом с Дантевата Беатриче и Лаура на Петрарка се появява Бокачовата мадона Фиамета. Към 1340 г. по настояване на баща си придобилият самочувствие поет се завръща във Флоренция. Джовани Бокачо е първият хуманист на служба във Флорентинската република. Той става един от нейните най-авторитетни дипломати. Голямо влияние върху живота и творчеството на Бокачо оказва голямата чумна епидемия във Флоренция през 1348 година. Именно от тази трагедия е вдъхновен обемистият сборник с новели „Декамерон". След смъртта На Бокачо (21.12.1375 г.), на надгробен му камък е сложен надпис: „Studium fuit alma poesis" – „Усърдието укрепваше поезията".