До Чикаго и назад

Алеко Константинов е създателят на „Бай Ганьо”, най-колоритния, траен и символен образ в българската литература. С късите очерци, които посвещава на българската природа, и с „До Чикаго и назад” Константинов си завоюва името на най-добър майстор на пътеписи. Страстта към природните чудеса и красоти го подтиква да стане основател на организирания български туризъм и инициатор на първите масови екскурзии. Алеко Константинов е роден в Свищов в първия ден на 1863 г. Като дете учи в свищовското училище и в прочутата Априловска гимназия. През 1878 г. има честта да работи за кратко в канцеларията на губернатора Найден Геров заедно с Иван Вазов. В края на годината го изпращат в гимназията в град Николаев. Трите години, прекарани в Русия, предоставят на момчето възможност да чете много, да се отдава на влечението си към музиката и да направи първия си превод – Шекспировата драма “Отело”. Тогава той публикува и първото си стихотворение – “Огледало”. Макар че проявява видим интерес към литературата, през 1881 г. той записва право в Одеския университет. След завръщането си в България започва работа в Софийския окръжен съд, само след половин година вече е прокурор в същия съд, а от 1886 г. – помощник-прокурор в Софийския апелативен съд. От 1885 до 1890 г. Алеко губи всичките си близки хора, а след уволнението си е принуден да се издържа с адвокатстване и преводи. Въпреки че не разполага с много средства, той обожава да пътува. През 1889 г. посещава Париж, след 2 години – Прага, а през 1893 г. отива в страната на големите възможности – Америка. Връщайки се, създава “До Чикаго и назад”. В началото на 90-те години на ХІХ в. Алеко отново работи в съдебната система и отново се оказва неподходящ за властимащите. През 1894 г. се кандидатира за народен представител, но изборите са фалшифицирани. Натрупаното огорчение излива в своите фейлетони “По “изборите” в Свищов”, “Миш-маш”, “Разни хора, разни идеали” и др. През август 1895 г. той провежда първата масова екскурзия и основава Българския туристически съюз. Прелестите на България обрисува в очерците “Какво, Швейцария ли?”, “В Българска Швейцария” и т.н. Съвместно с Вазов пише “В недрата на Родопите”, “Великата рилска пустиня” и др. През 1894 г. за първи път излизат историите за Бай Ганьо в списание “Мисъл”, а година по-късно те са издадени в самостоятелна книга. На 7 май 1897 г. Алеко заминава за Пловдив за едно свое дело. На връщане оттам на 11-и файтонът попада в засада и Алеко Константинов е убит. Смята се, че покушението е било насочено срещу неговия спътник.