История славянобългарска

Св. Паисий Хилендарски (1722–1773), често наричан още Отец Паисий, e български духовник и будител, автор на „История славянобългарска“. Канонизиран е за светец на Православната църква.  Сведенията за живота на Паисий се изчерпват с автобиографичните му бележки в „История славянобългарска“. Роден е през 1722 г. в Самоковската епархия. През 1745 г. отива в Хилендарския манастир, където по-късно е йеромонах и проигумен. С много труд събира материали и започва да пише българската история, която завършва през 1762 в Зографския манастир. Предполага се, че е умрял на път за Света гора. Паисий Хилендарски олицетворява прехода от българско средновековие към епохата на национално-освободителното културно и политическо движение. Създаването на „История славянобългарска“ по време и при условията, в които той живее, е изключителен граждански и книжовен подвиг.