Концерт за жаби и оркестър в ми бемол мажор

Николай Табаков умее да „забърква“ впечатляващи амалгами от съдби на героите си, често доведени до абсурд, до пародия с щипка фантазност. И това е търсен разказвачески маниер – малообразованата циганка Саломе разсъждава като философ за ролята на тълпата и цитира Густав Льобон, а дядо Арго е убеден орфист или аргонавт, пътуващ с Орфей (до края на романа читателят ще се чуди Орфей бил ли е действително около нашите герои), един норвежки престолонаследник със семейството и с приятелите си се озовава на българското Южно Черноморие, в Северозапада се разгаря мини война като тази между Русия и Украйна и повечето герои са въвлечени в междуособицата по един или друг начин – както в действителния живот човекът е принуден да заеме определена позиция. И да промени света според собствените си идеалистични представи и мечти.