Това е роман колкото за силата на човека, толкова и за неговата беззащитност, крехкост и уязвимост. Или както пита едни от героите на автора: „Нима историята винаги ще се променя? Ето един човек си отива, друг го заменя. (…) Отиват си дори онези, които пишат историята, дори тези които я преподават. А историята, вечната история, ще гърми с последните си страници зад гърба им, ще затваря врати. Господи, няма ли да спреш за минутка?“
Няма да е все така
| Подвързия | Твърда корица |
|---|---|
| Обем | 504 |
В „Няма да е все така“ Николай Табаков предлага модерно писане, съчетаващо лирично – психологичното с иронично – анекдотичното. Въпреки постъпателността на разказа, това е неепично повествование, разчитащо на асоциативните отклонения, повторителността и цикличността. Залагайки на иронията, а донякъде и на гротеската, Николай Табаков гледа света на героите си и с очите на наблюдател, но и от необходима дистанция, която му дава възможност да прецени трезво техните социално-психологически трансформации.



