Погребете ме зад перваза

Написана от първо лице, повестта „Погребете ме зад перваза” пародира щастливото детство. Малкият Саша Савелиев, невинно и чисто дете, попада в епицентъра на полярни чувства. От една страна е обсебващата любов на психично болната му баба, която той скрито ненавижда. От другата страна са нежната привързаност и копнеж за близост на майка му, която обаче не намира сили да се пребори за детето си. Между тях е той – беззащитен в самотата си, търсещ изход от смазващата тежест на вихрещите се емоции.

В “Погребете ме зад перваза” всичко се прави от любов. Всички възрастни са невинни – защото обичат. Саша също е невинен – защото е дете. Тогава в кого е вината за неговия нещастен живот?