Наследникът на английския престол Едуард Тюдор и просякът Том Канти, който живее в най-бедния квартал на Лондон, са на една и съща възраст. По някакъв каприз на природата двамата си приличат като братя близнаци и за известно време си сменят местата – просякът става повелител на Англия, а принцът среща мъката и унижението на бедняците от кралството…
Принцът и просякът
| Преводач | Роза Григорова |
|---|---|
| Подвързия | Мека корица |
| Обем | 176 страници |
Също може да ви хареса…
| Тегло | 0.200 кг |
|---|---|
| Размери | 21.5 × 16.5 см |
| Преводач | Роза Григорова |
| Подвързия | Мека корица |
| Художник | Милен Калъчев |
Автор
Марк Твен
Марк Твен е литературен псевдоним на Самюъл Лангхорн Клемънс – световноизвестен американски писател, журналист и хуморист (1835-1910 г.) Роден е в град Флорида в Мисури.
След смъртта на баща си през 1847, Твен започва работа като печатар. По-късно работи като лоцман по река Мисисипи. От този период датира и псевдонима му. С възгласа “Mark Twain!” моряците по реката са предупреждавали за опасно спадане на водите до минимума, необходим за речното корабоплаване. Първият голям успех за Марк Твен идва с написването на разказа „Джим Смайли и скачащата му жаба. Още с първите спечелени от писане пари Твен потегля на пътешествие. Посещава Европа, стига до Хаваите и описва преживяванията си в книгата „Глупаци в чужбина”, публикувана през 1869. В нея са осмени и американците, и европейците с типичните им предубеждения едни към други. Успехът от продажбите осигурява достатъчна финансова стабилност на младия Твен и през 1870 той се жени за Оливия Лангдън. Семейството заживява в Хартфорд, където остават до 1891. Твен сътрудничи на вестници и списания и изнася лекции. Между 1876 и 1884 той публикува няколко шедьовъра, сред които “Том Сойер” (1881 г.) - започната няколко години по-рано, първоначално предназначена за възрастни, „Принцът и просякът” (1881 г.) - кралят на Англия открива свой двойник в лицето на бедно момче и двамата разменят местата си, „Животът по Мисисипи”, “Един янки в двора на крал Артур” и др. Интересно, че Марк Твен има критично отношение към романите и романистите. За себе си смята, че не притежава достатъчно аналитичен усет, за да пише романи, а в същото време славата на му на романист расте с всяка нова издадена книга. Той често се връща към жанра на пътеписа и много от най-добрите му романи представляват добри пътеписи. По време на дългата си писателска кариера Твен написва и не малко есета. Те се появяват в различни вестници и списания. В тях той поставя за разглеждане наболели обществено-политически въпроси. Марк Твен умира на 21 април 1910 г.



