Сонети

АВТОР
Преводач Валери Петров
Подвързия Твърда подвързия/ луксозна
Обем 328 страници

Прочети повече за изданието

20.00 лв.

Оцени продукта

Също може да ви хареса…

Класическа и съвременна проза. Поезия

Подбрани тостове

15.00 лв.

Класическа и съвременна проза. Поезия

Обича ме, не ме обича

18.00 лв.
ПОСЛЕДНИ БРОЙКИ!

Класическа и съвременна проза. Поезия

Кажи, че ме обичаш

18.00 лв.

Класическа и съвременна проза. Поезия

Моя майчице любима

10.00 лв.

Класическа и съвременна проза. Поезия

В полумрака на спомена

36.00 лв.

Класическа и съвременна проза. Поезия

В цъфналата ръж

15.00 лв.

Класическа и съвременна проза. Поезия

Любовни признания

10.00 лв.

Прекрасно подаръчно издание, съдържащо вечните Шекспирови сонети както в оригинал, така и в най-добрия български превод – този на Валери Петров.

Книга за ценители!

Тегло 0.300 кг
Размери 15.5 × 11.0 см
Преводач

Валери Петров

Графичен дизайн и илюстрации

Рада Якова

Подвързия

Твърда подвързия/ луксозна

Автор

Уилям Шекспир

Уилям Шекспир е знаменит английски драматург и поет, признат в западната култура като най-значимият писател в англоезичната литература. Шекспир е от малкото драматурзи, които се отличават в писането както на трагедии, така и на комедии. Някои от пиесите му съдържат песни, които са едни от най-изтънчените лирични поеми, писани на английски език. Шекспир е написал 38 пиеси, 154 сонета и множество поеми - 2 повествователни и няколко по-кратки. Способността му да улавя и предава най-дълбоките аспекти от човешката природа дават право на мнозина да го смятат за ненадминат талант, а Английският ренесанс често е наричан „шекспиров период“. Пише произведенията си в периода 1588-1613 година, но точните дати и хронологичната последователност на пиесите не са изяснени. Шекспир е най-цитираният писател в англоезичната литература, смятан за "английския национален поет". Преводи на Шекспир има на повечето живи езици и неговите пиеси се поставят във всички световни театри. Ранни години Уилям Шекспир е роден през 1564 година в град Стратфорд на Ейвън и е кръстен на 26 април. Датата на раждането му е неизвестна, но традиционно се приема, че това е 23 април. Тази дата води началото си от грешка на изследовател от 18 век и се утвърждава, донякъде заради съвпадението с датата на смъртта на Шекспир - 23 април 1616 г. Бащата на Шекспир, Джон, е заможен производител и търговец на ръкавици и изделия от кожа, произлизащ от Снитърфийлд, а майка му, Мери Ардън, е дъщеря на богат селянин. Уилям е третото от осем деца в семейството и най-големият син, доживял до зряла възраст. Въпреки че няма оцелели документи за това, повечето биографи на Шекспир приемат, че той учи в училището „Крал Едуард VI“ в Стратфорд, безплатно училище, основано през 1553 година и разположено на няколкостотин метра от дома му. Качеството на обучението в началните училища по това време е различно, но учебната програма е унифицирана и включва обучение по латински език и литература. На 27 ноември 1582 година, когато е на 18 години, Уилям Шекспир се жени за Ан Хатауей — дъщерята на местен селянин, която е с 8 години по-възрастна от него. Двамата имат три деца, първото се ражда шест месеца след брака им и е кръстено на 26 май 1583 година с името Сюзана. Две години по-късно се раждат и близнаците Джудит и Хамнет. Хамнет е единственият син на Шекспир, но умира на 11 години. Времето между 1582 и 1592 година е неясно, защото Шекспир не фигурира в никакви писмени документи. Предполага се, че през това време той работи като занаятчия, учител, в адвокатска кантора и като актьор в пътуваща трупа. През 1592 година вече е част от театралния живот на Лондон. Предполага се, че Шекспир пристига в Лондон през 1588 г., като установява себе си като актьор и драматург. В края на 1594 Шекспир е актьор, писател и частично собственик на компания за театрални представления, позната като „Мъжете на Лорд Чембърлейн“, придобила наименованието си, както и други от този период от името на аристократичния ѝ спонсор. Групата била толкова популярна, че след смъртта на Елизабет I и коронясването на Джеймс I (1603), новият монарх приема покровителството над компанията и тя става популярна под името „Мъжете на Царя“. Множество документи отразяващи правните дела и търговските трансакции показват, че Шекспир забогатява по време на престоя си в Лондон до толкова, че закупува собственост в Блекфрайърс, Лондон, и притежавал втората по големина къща в Стратфорд, Ню Палас. По това време пише поемата „Венера и Адонис", хрониката „Ричард III“ и комедиите „Укротяване на опърничавата“ и „Напразните усилия на любовта“. През 1595 г. става член на трупата на лорд-камерхера. Пише трагедията „Ромео и Жулиета", хрониката „Ричард II“ и комедията „Сън в лятна нощ“. През 1596 г. семейството получава фамилен герб, а Шекспир получава правото да носи титлата „джентълмен“. По това време срещаме името му сред главните актьори в пиесата „Всеки има своя хумор“ на Бен Джонсън. Между 1593 и 1599 година пише 154 сонета, които публикува през 1609 г. През 1599 е построен театър „Глобус", в който Уилям Шекспир е акционер. За представленията си там пише комедията „Дванайсета нощ“ (1600 г.), трагедиите „Хамлет“ (1601 г.), „Отело“ (1604 г.), „Крал Лир“ (1605 г.), „Макбет“ (1606 г.) и др. През периода 1609-10 година се връща в Стратфорд, а после пак в Лондон. Пише трагикомедията „Бурята“ и хрониката „Хенри VIII“. През 1613 г. изгаря театър „Глобус“ и Шекспир се връща в Стратфорд, където след три години на 52-рия си рожден ден (1616 г.) умира. Погребан е в църквата „Света троица“ в Стратфорд на Ейвън.