Пейо Яворов. Стихотворения. В полите на Витоша.

Пейо Крачолов (Пейо Яворов) е роден на 1.01.1878 г. Началното си образование получава в родния си град Чирпан. През 1891 г. постъпва в Пловдивската гимназия, но след 2 години е принуден да я напусне. През лятото на 1893 г. учи за телеграфист в Чирпан. През 1898 г. вече е началник на телеграфно-пощенска станция на гара Стралджа, а след това работи като телеграфист в Поморие. Там той написва поемата „Калиопа” и я публикува в сп. „Мисъл”. Насърчавайки таланта на Яворов, д-р Кръстев - издателят на „Мисъл”, му помага да се установи в София. Друг член на кръга  „Мисъл" - Пенчо Славейков, дава името на поета, заменяйки Крачолов с Яворов. Яворов взима присърце съдбата на Македония, заминава за Македония и участва в четническото движение. През май става един от четниците на Яне Сандански. След краха на Илинденско-преображенското въстание списва в. „Илинден”. През март 1906 г. в дома на Петко Тодоров се запознава със сестра му Мина.  Същата година заминава за Франция, където обогатява литературните си интереси. Там под въздействието на френските поети написва стихосбирката си „Безсъници”. През 1907 г. отпечатва в сп. „Мисъл” поетичния цикъл „Майски вечери”. След завръщането си в България е назначен за драматург на Народния театър. През 1910 г. Яворов издава цикъла „Прозрения”, в който се опитва да напусне „безсънието” и намери спокойствие. На 13 юли във френската столица умира неговата любима Мина. На нея Яворов посвещава най-лиричните си творби - „Благовещение”, „Две хубави очи” и „Вълшебница”. В края на октомври започва драмата си „В полите на Витоша”,  а през 1912 - втората „Когато гръм удари". През 1912 г. се жени за Лора Каравелова. На нея поетът подарява най-хубавата си любовна лирика. Тяхната бурна връзка завършва със самоубийството на Лора на 29 ноември 1913 г. Яворов също посяга на живота си, но не умира, а ослепява. Обвинен за смъртта на Лора и изтерзан от съдебните процеси, на 29 октомври 1914 г. в София, Яворов се самоубива.