Христо Ботев
Христо Ботев е роден в град Калофер на 6 януари 1848 г. Баща му Ботьо Петков е учител на много български възрожденци. Поетът учи първо в Карлово, а по-късно – в Калофер и в Одеската гимназия, от която е изключен. В началото на 1867 г. поетът се завръща в Калофер, за да поеме учителското място на своя вече възрастен баща. По това време отпечатва на страниците на Славейковия вестник „Гайда” стихотворението „Майце си”. Това е първото му публикувано стихотворение. В родния си град Ботев не крие революционните си възгледи, заради което е заплашен от затвор. За да се спаси от наказание, заминава за Букурещ. По-късно, притиснат от мизерията, заминава за Браила и започва работа като помощник-печатар във в. „Дунавска зора”. През 1868 г. се записва в четата на Жельо войвода, на която предстои да премине Дунава. Именно по повод това заминаване поетът пише „На прощаване”. Но плановете са осуетени – Жельо войвода, водачът на четата, е арестуван. Зимата на същата година Ботев преживява в глад. Тази зима той споделя с Левски. През следващите 2 години поетът учителства в Александрия и Исмаил. Със спестените пари отива в Браила и започва издаването на вестника „Дума на българските емигранти” под мотото „Истината е свята, свободата е мила”. Поради недостиг на средства от вестника излизат само 5 броя, но именно в тях Ботев помества голяма част от стиховете си – „До моето първо либе”, „Делба”, „Борба”, „Хайдути” и др. Там се отпечатани и статиите му „Народа вчера, днес и утре” и „Смешен плач”. През 1872 г. Ботев е арестуван заради революционната си дейност. Тогава гаранцията е платена от Любен Каравелов. Двамата имат много общи възгледи и през следващите години Ботев сътрудничи на Каравеловите вестници „Свобода” и „Независимост”. Там също печата свои стихотворения, включително „Хаджи Димитър”, „В механата” и „Моята молитва”, а също статии и фейлетони. През 1873 г. Ботев се заема с редактирането на хумористичния вестник „Будилник”. Същата година е обесен Левски, а Каравелов се оттегля от ръководството на българските емигранти. Ботев влиза в сериозен конфликт с това ръководство и решава да продължи сам. През 1874 г. поетът започва да списва в. „Знаме”, който се превръща в новия орган на революционната емиграция. През август същата година е избран нов Български централен революционен комитет, в който влиза и Ботев. Успоредно с това подготвя съвместна стихосбирка със Стамболов, озаглавена „Песни и стихотворения”, издадена през 1875 г. Когато избухва Априлското въстание, БРЦК решава да подпомогне въстаниците с чети отвън. Сформира се чета, предвождана от Ботев, която на 16 май 1876 г. се отправя към България. Четата щурмува парахода „Радецки” и войводата заставя капитана да ги закара до Козлодуй. На 20 май (2 юни) под връх Камарата на Врачанския Балкан турците обграждат четниците. Според разкази на очевидци в края на деня се чува турска тръба, която бие отбой. Ботев се изправя, за да разбере какво става и е прострелян в сърцето. Достоверността на този разказ обаче не е доказана.