Петко Славейков. Стихотворения

Роден е на 17 ноември 1827 г. във Велико Търново.  Обучава се при видни учители в Търново, Дряново, Трявна, Преображенския манастир. През 1849 г. Славейков успява да се установи в Трявна и да започне работа като учител. Три години по-късно издава и първите си книги – „Смесена китка”, „Песнопойка” и „Басненик”. През следващите години учителства в Търново, Трявна и Търговище и редактира завидно голям брой вестници. Сред тях е първият български сатиричен вестник „Гайда”, революционният вестник „Македония”, женското списание „Ружица”, първото детско списание „Пчелица”, „Читалище”, „Костурка” и др. Успоредно с това не спира да се занимава с литература - превежда и пише. Това е най-плодовитият му период. Създава над 60 книги, завършва и превода на Библията. През 1864 г. Славейков се заселва в Цариград и си поставя за цел да постигне автономия на българската църква. На страниците на в. „Македония” Славейков поддържа народа си и противостои на Гръцката патриаршия и на турската власт. Поради тази причина изданието е спирано четири пъти, а през 1872 г. е окончателно забранено, а Славейков е вкаран в затвора. Оттам той излиза тотално разорен и принуден за пореден път да започне отначало. По време на Руско-турската война поетът превежда руснаците през проходите на Стара планина и заедно с генерал Скобелев участва в паметните събития в Сан Стефано. В освободена България Петко Славейков е избран за един от учредителите на Търновската конституция. Председателства Народното събрание през 1880 г., в правителството на Петко Каравелов е министър на просветата и на вътрешните работи. Старият политик взима участие и в Съединението през 1885 г. и в последвалата го Сръбско-българска война. И в новите времена продължава да издава вестници: „Целокупна България”, „Независимост”, „Търновска конституция” и др. В последните години от живота си той издава първата част на своя сборник със 17 000 пословици, който и днес е най-пълният сборник с народни мъдрости. Умира в София на 1 юли 1895 г.