Тартюф

Жан-Батист Поклен дьо Молиер е френски драматург, режисьор, актьор. Един от майсторите на комичната сатира. Роден е на 15 януари 1622 г. в Париж. Първороден син в заможно буржоазно семейство. Баща му бил придворен тапицер-декоратор. Бил прочут със скъперничеството си и до голяма степен негови черти е имал пред вид писателят, когато след време в комедиите си изобразява скъперници и лихвари. Молиер завършва Клермонския колеж (1640 г.) и заминава за Орлеан, за да следва право. Напуска училище след 2 години и основава с група млади хора свой театър, който нарича „Блестящият театър". Става директор на трупата, но след двегодишни усилия театърът приключва с дългове, за които Молиер за известно време е в затвора. По това време заменя фамилията си Поклен с Молиер . Молиер не се отчайва и с няколко от останалите артисти постъпва като актьор в един пътуващ провинциален театър и 13 години пътува из Франция. През 1650 г. става директор на пътуващият театър. Постепенно Молиеровият театър се утвърждава, а славата му се разнася из цяла Франция. През 1658 г. неговият театър се установява в Париж, където трупата играе в театър „Пти Бурбон”, а от 1661 г. - в театър „Пале роял”. Първите си произведения Молиер написва под силното влияние на италианската комедия. След като Луи XIV се възкачва на престола, Молиер е осигурен с 2000 ливри годишна заплата, а комедиите му намират добър прием в Париж. Молиер умира на сцената на 51 години, в разцвета на творческата си зрелост. На 17 февруари 1673 г. при представяне на последната му комедия „Мнимият болен", в която играел ролята на Арган, той се почувствал зле. С огромно усилие на волята изиграл гениално ролята си, но след спускане на завесата бил пренесен вкъщи където починал. Католическото духовенство , което Молиер така силно ненавиждал и така талантливо осмивал, отказва да даде разрешение за погребението му. Съпругата на Молиер Арманда потърсила съдействието на краля. Той разрешил погребението да стане без тържества. Заравят го вечерта зад гробищната стена, където погребвали самоубийците и некръстените деца. След ковчега на великия писател вървели много негови почитатели, между тях Лафонтен, Боало, колегите му от театъра и много други. След Великата френска революция властта изразява почитта си към Молиер, като останките му са пренесени в гробищата на един манастир, а през 1817 г. тържествено са пренесени в парижкото гробище Пер Лашез.