Дж. Д. Селинджър е един от най-своенравните автори на нашето време, около когото винаги е съществувала истинска истерия. Той се превръща в легенда с онова, което е казал или написал. А това, че докато беше жив е тотално изолиран от света, допълнително засили култа към него.
„Въпреки яркото слънце времето в неделната сутрин беше такова, че пак трябваше да се обличат палта – не можеше да се ходи по сако, както беше през цялата седмица и както всички се надяваха да се задържи за големия уикенд, уикенда на мача с Йейл. От двайсет и няколкото младежи, очакващи на гарата своите момичета да пристигнат с влака в десет и петдесет и две, отвън, на студения открит перон, чакаха не повече от шест-седем души. Останалите, гологлави, пушеха на малки групички – двойки, тройки, четворки – в отоплената чакалня и разговаряха помежду си с такъв нетърпящ възражение академично-догматичен тон, като че всеки от тях на свой ред изясняваше веднъж завинаги някакъв извънредно спорен въпрос, който останалият, извънуниверситетски свят бе обърквал и заплитал, умишлено или не, векове наред.
Лейн Коутъл, облечен в шлифер „Бърбъри“ явно с вълнена подплата, беше едно от онези шест-седем момчета вън, на открития перон. Или по-скоро, хем беше с тях, хем не беше. От десетина и повече минути той нарочно се беше отдръпнал по-далече, за да не го заговарят, и стоеше облегнат на сергията с безплатни четива на дружество „Християнска наука“, пъхнал ръцете си в джобовете на палтото, защото нямаше ръкавици. Беше с червеникаво-кафяв кашмирен шал, който се бе измъкнал от яката и почти не го пазеше от студа. Изведнъж Лейн разсеяно извади дясната си ръка от джоба на палтото и понечи да оправи шала, но докато посягаше, размисли и бръкна под шлифера. Извади от вътрешния джоб на сакото си едно писмо и веднага го зачете с полуотворена уста.
Писмото бе написано – напечатано на машина – на бледосиня хартия. Изглеждаше измачкано и овехтяло, сякаш вече няколко пъти бе вадено от плика и препрочитано…“
Автор
Джеръм Дейвид Селинджър
Един от най-своенравните автори на нашето време, около когото съществува истинска истерия. Той се превръща в легенда с онова, което е казал или написал. Тоталната изолация от света, засилва допълнително култа към него. Селинджър се превърна в мит благодарение на една-единствена книга – „Спасителят в ръжта”. Тази култова книга е сред 25 най-продаваеми книги в света за всички времена. Героят Холдън Колфийлд продължава да вълнува с бунтът срещу общоприетите норми на обществото, с младежката си искреност, с отвращението от лицемерието, с трудностите на човешкото съзряване. Произведенията на Селинджър са изпълнени с философски разсъждения за живота и смъртта и често се възприемат като песимистични.
Ранни години
Селинджър е от смесен шотландски, ирландски, еврейски и полски произход. Детството си прекарва в голям разкошен апартамент на известната улица „Парк Авеню“ в Ню Йорк. Учи в различни частни училища, за кратко дори във военна академия. Съучениците му от този период помнят неговото саркастично остроумие. На 18-19 годишна възраст се влюбва в Уна О'Нийл (дъщерята на Юджийн О'Нийл) и ù пише любовни писма всеки ден, но тя се омъжва за Чарли Чаплин.
Втората Световна война
Джеръм Дейвид Селинджър участва във Втората Световна война, в Париж успява да се срещне с Ърнест Хемингуей (военен кореспондент тогава), който е възхитен от неговия талант на писател. Въпреки това Селинджър счита Хемингуей и Стайнбек за второ качество писатели, но е възхитен от Мелвил. По това време той работи за контраразузнаването, провежда разпити на пленници тъй като владее чужди езици и е един от първите войници, които посещават освободените концентрационни лагери. По-късно той споделя, че човек никога не може да забрави миризмата на изгорено човешко месо.
През 1945 година Селинджър се жени за френска докторка на име Силвия, но този брак завършва с развод. През 1955 се жени за Клер Дъглас, но и този брак завършва с развод през 1967. От втория си брак има син - Матю, роден 1960 г. и дъщеря - Маргарет, родена 1955 г.