Царството на славяните

Мавро Орбини е роден през 1563 (или 1565 г.) в семейството на рагузкия търговец Вицко Орбини (Рагуза е днешният град Дубровник). Бъдещият „далматински Тукидит”, както го наричат неговите съвременници, израства в културната атмосфера на млетската конгрегация на бенедиктинския орден, известен с богати духовни интереси и трайни книжовни и научни традиции. Документи от 1592 г. вече го сочат като игумен (приор) на манастира “Св. Андрей”. На следващата година е избран за абат на стария манастир “Св. Арахангел Михаил” на остров Шипан. Предполага се, че по това време той вече е работил върху историографските си записки. Тогава избухва конфликт между него и върховния приор на Млетската конгрегация дубровничанина Джанбатиста Орсатов Джурджевич, който лишава Орбини от длъжността му и го предава на инквизицията в Рим. Но дубровнишкият надбискуп Аурелио Новарино измъква Орбини от Млет и излиза със заключение, че е напълно невинен. Освен оправдателната присъда, Новарино възвръща на Орбини всичките му предишни права и обявява честта му за ненакърнена. В 1597 г. папа Климент VІІІ определя Орбини за абат на бенедиктинския манастир “Св. Мария” в Бачка. Книгата “Царството на славяните” излиза от печат през 1601 г. - преди нейният автор да е навършил 40 години! Но още през 1603 г. историята му е вписана в забранените от католическата църква книги. И от този момент насетне сведенията за Орбини стават съвсем оскъдни. Едва през 1968 г. в предговора на Мирослав Пантич “Мавро Орбини – живот и дело” към книгата “Кральевство словена” биографията на Орбини е осветлена с достатъчно документални свидетелства и пред съвременния читател е представен яркия образ на средновековния историк. Авторът изнася всички документални свидетелства от Дубровнишките архиви и коригира неприемливите версии на предишните биографи. Докато живее в Далмация Орбини се радва на приятелство, което стимулира мислите и поривите му – в Дубровник живее поетът хуманист Дидак Пир (Исак Коен, португалски евреин). В своята история Орбини го нарича изключителен поет. От своя страна тъкмо португалецът е този, който в латински хекзаметри вплита именуването му като “нов далматински Тукидит”. По същото време в Дубровник работи и Яков Лукаревич, чийто труд свидетелства за сътрудничество между двамата историци. Особена заслуга за написването на “Царството на славяните” обаче има Марин Бобалевич – горд аристократ и великодушен меценат. С щедрата му морална и материална подкрепа Орбини получава достъп до прочути библиотеки и събира богати сведения за Илирия, в която всички южни славяни се борят, творят, побеждават или падат с антична гордост. В “Царството на славяните” Орбини отправя благодарствени думи към спомоществователя си.